Спящи бебета. Някои се разплакват, други се стряскат от затварящи се врати. Коридори и стълбища в женския затвор в Сливен. Освен пълнолетните обитателки на затвора, в този момент лежат и 17 бебета – невиновни, неосъждани. Какво добро може да достигне до слуха и зрението на новороденото в затвора? Разкази на майките, които са постъпили бременни в затвора, родили са там (по точно в сливенската болница), а децата им се отглеждат в яслите на затвора… Финален надпис: Филмът е създаден със съдействие на ръководството на ОЗ Сливен и лишените от свобода в същия затвор.

БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА (1923-2011) завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951. След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. Първият ѝ филм е „Животът си тече тихо…” (1957), заснет съвместно със съпруга ѝ – сценаристът Христо Ганев. Филмографията на Бинка Желязкова включва седем игрални и два документални филма. Четири от деветте ѝ филма са спрени от комунистическата цензура и достигат до зрителите през 1988 г. Тя е председател на българската секция на КИВИ (Международна организация на жените, работещи в киното, създадена през 1989 г. в Тбилиси). След падането на комунистическият режим в България през 1989 г. Бинка Желязкова се оттегля от активна творческа дейност. През 1996 г. е обявена за лице на киното в Източна Европа.