На 26 август 1990 г. e подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни участници, е прекратено „по давност“. На 18-та година творческият екип решава да осветли тази българска мъглявина, като направи документален филм.

МАЛИНА ПЕТРОВА (1950-2023) завършва математика в СУ „Климент Охридски” през 1973 г., а след това през 1978 г. и кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дипломирането си през 1979 г. започва работа като асистент в СИФ „Бояна”. Била е втори режисьор на Рангел Вълчанов в „Лачените обувки на незнайния войн”. Дебютира с филма „Пътешествие” (1980) съвместно с Искра Йосифова, нейна състудентка. Вторият й игрален филм е „Синът на Мария” (1983). През 1984 г. се обръща към документалното кино. Автор е на множество документални филми сред които „Тетевенска“ 24“ (1984), „Човек не е остров“ (1985), „Пантеон“ (1995), „Фермата“ (1988), „Сърцето умира последно“ (1990), „Реката“ (1995), „Децата на Мария Магдалена“ (2001), „Духът и камъните“ (2006), „Приключено по давност“ (2009), „Кристалът на душата“ (2016).